Първи кръг: Предверието на града
Ускорението на живота изисква свръхорганизация.
Кацаш на летището и още с пристигането си влизаш в друго време, в друг ритъм, включват се други автоматизми, други навици, друг език – изтощително ли е това или вдъхновяващо – този двоен ритъм, двуделният такт, в който сърцето притихва – пробождане за миг – знакът на смъртта или на пълния, великолепния живот? – в цезурата без въздух.
Втори кръг: Обитаване
Какво означава да обитаваш, да си тук? Да имаш истината в един дух и едно тяло (Rimbaud)?
Това сърцебиене е натрупаното изтощение, не изтощение, а несъвместимост на местата, то е като неравноделния такт на местата, в който се продънва съществуването. Когато животът стане толкова наситен, в него мястото на неутралността на ексцеса на творбата става непостижимо. Но може би за творбата е необходимо точно обратното: да изпитваш едновременно. Може би само в този double bind единичното усещане е възможно – само в напрежението между местата в ритъма на бодърстването и умората, на еуфорията и отегчението, на заминаването и преоткриването при заминаването в обратна посока, което никога не е завръщане, а винаги единствено ново заминаване; само в този двоен ритъм на сърцето то намира мястото си между дробовете – дробовете се изпълват с въздух, мястото е възможно.
Но тогава какво значи „да имаш истината в един дух и едно тяло”; какво значи да си тук и сега; какво значи да съвпаднеш?
Трети кръг: Градът
Тук е – все още, вече – единственият свят, в който трудът и удоволствието, радостта и умората, ускорението и забавянето, суматохата и порядъкът, веселието и меланхолията, бесът и екстазът се срещат. София, град на мъдростта, град на лудостта, град на безумието, град на неочаквани проблясъци и вдъхновения, на нестихващо безчестие и мълчаливи твърди истини. Град-дом.
Четвърти кръг: Кварталът
Кварталът е място, където улицата се усеща като дом.
Кварталът, въпреки че е в самото сърце на града, носи административното наименование „Трета крайградска зона”, завещано от основаването му преди век, а обичайно е назоваван по името на централната му улица, „Цар Иван Асен II”, или, понякога наричан от старите софиянци „професорският квартал”, тъй като е изграден върху дарен на Министерството на просветата и Софийския университет терен отвъд тогавашната източна врата на София – Орлов мост. „Цар Иван Асен II” е централната търговска улица с много магазинчета, кафенета, услуги, обрамчена с красиви сецесионови кооперации, широки тротоари и дървета с оформени кръгли корони, по която някога минаваше и трамвай, докато малките околни улички остават застроени с двуетажни къщи с дворове с равномерни парцели, почти всеки с бор или плодови дръвчета и рози или люляков храст, с неизменните сфинксове на двора – котките, излегнали се върху оградите, паважа, клоните, прозорците.
Няколкохилядно село, скътано в самото сърце на града, което продължава да води свой странен квартален живот, ретроутопична урбанистична идилия в сърцето на хаотично и безмилостно разрастващия се, по силата на дивия капитал, двумилионен град. Не, не е буржоазен, затворен в себе си квартал, подозрителен към пришълци и охраняващ границите си, той е консервативен само в своя бохемско-оптимистичен дух, отстояващ особената форма на живот, която е установил. Без да бъде бастион на радикализма, той остава средище на нерефлексирана утопична форма на живот, на странни съжителства и сблъсъци.
Пети кръг: Дом
Домът е там, където щастието свети.
(…)
София, 2004 – 2014
